В контекста на актуалните дебати относно санкциите срещу Русия, България изрази открито несъгласие с новия пакет, свързан с ограниченията за руския патриарх Кирил. Министърът на външните работи Велислава Петрова подчерта, че страната не подкрепя мерки, които биха могли да окажат влияние върху енергийната стабилност на България.

„Не можем да подкрепим санкции, които ще доведат до негативни последици за нашата енергийна сигурност. Ние prioritим енергийната стабилност на страната”, заяви Петрова в Народното събрание преди заседанието на комисията по външни работи. Тази позиция идва като реакция на предложенията в 21-ия пакет от санкции на Европейския съюз, представен на 9 юни.

В него са включени раздели, касаещи енергетиката, финансовите услуги, криптовалутите и търговията. Отбелязва се, че за първи път се предлага забрана за влизане в ЕС на руски военни, участвали в агресивните действия срещу Украйна.

Според източници близки до Европейската комисия, България е против предложението за санкции, свързани с руския патриарх Кирил. Неговата роля в подкрепа на войната е основната причина за включването му в санкционния списък.

Това е втори опит на Европейския съюз да наложи санкции на духовния водач, след като преди време предложението беше блокирано от унгарския премиер Виктор Орбан. Той в миналото категорично заяви, че Унгария ще се противопостави на санкции не само срещу Кирил, но и срещу други духовни лидери.

„Важно е да разберем какво означават санкциите. Те се прилагат с цел ограничаване на финансовите активи на отделни лица. Не вярвам, че ограничаването на средствата на руския патриарх в определени банки ще спре дейностите му”, коментира Петрова.

По отношение на енергийните санкции, Велислава Петрова потвърди, че те могат да повлияят на компании като „Лукойл”, което е сериозна причина за безпокойство у българската страна.

„България е постоянен защитник на своята енергийна стабилност. Важно е да се поддържа баланс, който да не ощетява страната, а да се опитваме да наложим санкции, които действително могат да повлияят на Русия”, добави тя.

Петрова изрази и мнение относно мекия характер на символичните санкции, които, като че ли, не водят до сериозни икономически последици за страната-агресор. Тя призова за по-силни и ефективни мерки, насочени към постигане на мирни преговори.

Министърът също така повдигна въпроса за инцидента с нападението на дипломатическите автомобили на България в Северна Македония. Тя осъди нападението и подчерта важността на диалога в подобни случаи.

„На високо ниво е необходимо да се положат усилия за ограничаване на езика на омразата. Също така, обявихме позицията си на Съвета по общи въпроси на ЕС”, каза Петрова, подчертавайки значимостта на активния диалог с македонските власти.

По текущия доклад, който предизвика противоречия в края на дебатите относно историческата комисия между двете държави, Петрова изрази надежда, че предложените поправки, които целят премахването на комисията, няма да бъдат приети. „Очевидно е, че комисията представлява интерес за българската страна и се опитваме да запазим диалога открит”, завърши тя.