Разкрития за заплатите в държавната администрация: Неправомерни неравенства и реалности

Представата на българите за „държавния служител“ често се свежда до стереотипи: намусени чиновници, партийните назначения, известни като „калинки“, и служители с привилегии. Тази представа обаче прикрива сложната и многостранна реалност зад длъжностите в администрацията. Зад тази обикновеност стоят различни професии, специфични изисквания и значителни разлики в заплащането – сякаш държавният сектор работи на различни скорости.

Но зад термина „държавен служител“ се крият хора с опит и умения, без които машината на държавата не би могла да функционира. Те са експерти, които не зависят от политическите назначения и служат на обществото, независимо от това коя партия е на власт.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ), 98,600 души заемат длъжности в администрацията на изпълнителната власт, включително министерствата, агенциите и техните териториални структури.

Забележителни диспропорции в заплатите

Документи, изготвени от Дойче Веле, разкриват трудни за разгадаване неравенства в заплатите на служителите в 18 от общо 18 министерства. Разликите в заплатите на директорите достигат над 1000 евро, а при другите длъжности се наблюдава значителна вариативност.

Например, младши експерт в Министерството на отбраната получава около 1570 евро, почти колкото старши експерт в Министерството на електронното управление, чиято заплата също е 1590 евро. Ситуацията е подобна в Министерството на здравеопазването, където старши експерт получава базово възнаграждение от 1619 евро – аналогично на държавния експерт в Министерството на туризма, заемайки по-висока позиция.

На ниво ръководни и експертни позиции разликите стават още по-забележими. Докато заплатите на младши експерти варират между 100 и 500 евро, при ръководните длъжности те надхвърлят 1000-1100 евро, което е равно на почти две минимални работни заплати.

С данните, налични на разположение на ДВ, виждаме, че Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) е сред лидерите по заплати. Това е парадоксално, особено предвид факта, че над 80% от българската икономика е в частния сектор, където три четвърти от работещите са наети.

На дъното на иерархията по заплати е Министерството на външните работи (МВнР), което представлява България на международната сцена. Въпреки че там работят професионални дипломати, много от тях често са „парашутирани“ от политици и не получават адекватно заплащане. Специализираният труд на дипломати, които владеят два езика и преминават сложни атестации, често не е оценен справедливо.

Директор в МИИ получава базова заплата от 3249 евро, а в Министерството на транспорта – 2682 евро. Междувременно в МВнР заплатата е 2170 евро. Началник отдел в Министерството на отбраната получава 2909 евро, докато разликите при статуса на началник в МВнР са значителни (1776 евро). В Министерството на здравеопазването за началник отдел сумата е 2265 евро.

Неправомерните диспропорции не спират до тук. Например главен експерт в Министерството на отбраната получава 2145 евро, докато колегата му в Министерството на културата взема само 1539 евро. А държавен експерт в отбраната получава 2532 евро, докато колегата му в Министерството на младежта и спорта получава почти 500 евро по-малко. Сравнението показва на фона на неравномерността в заплатите в различни ресори.

Неравенства в достъпа и пенсионирането

Неравенствата не свършват със заплатите. Докато някои администрации се затрудняват да привлекат млади кадри, в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи (МВР) хиляди пенсионери получават едновременно заплата и пенсия. Пенсията в сектор „Сигурност“ е 941,38 евро, което е с над 80% повече от средната за страната.

През ноември миналата година в МВР работят 6658 пенсионери, от които 4779 са полицейски служители и пожарникари, според информация от “Свободна Европа”. Половин година по-късно новите статистики показват 1098 служители на пенсионна възраст в МВР, но какво се е случило с останалите 5000 не е ясно.

В Министерството на отбраната до април 2026 г. има 3495 души на пенсионна възраст и 821 в търговските дружества. Предложените за полицаите и военните до 20 брутни възнаграждения при окончателно напускане се сочат често като аргумент за наличието на пенсионери, продължаващи да работят. Въпреки че държавата продължава да плаща заплатите им, много от тях остават на работа значително по-дълго от 20 месеца след пенсиониране.

Регламентираното от Държавен вестник установява основните заплати в МВР, които са в сила до приемането на бюджета за 2026 г., в който се предвиждат нови увеличения от 1 януари.

Началник отдел в МВР получава основна заплата от 4281 лева (2189 евро), докато директор на главна дирекция печели 5443 лева (2783 евро), а главен разследващ полицай – близо 3900 лева (1980 евро).

Каква бъдеща администрация искаме?

Въпросът за осигуровките на държавните служители в България остава неразрешен. По време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, не бе постигнато съгласие относно предложението те да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Правителството и синдикатите се противопоставиха на законопроекта, а работодателските организации го подкрепиха.

В атмосферата на предстоящи избори, правителството на Румен Радев не е готово да се конфронтира с близо 100,000 служители в администрацията.

Въпреки всичко, България не се нуждае от нито евтина, нито привилегирована администрация. Истинският въпрос е дали гражданите получават адекватна администрация в замяна на платената цена.