Въпросът за законността на имотите и тяхната регистрираност в кадастъра е изключително важен, особено в България, където правната система често среща недостатъци и предизвикателства. Може ли една сграда да бъде записана в кадастъра, без да е напълно законна? Може ли собственик да притежава нотариален акт за имот, който фактически не съществува? Какви последствия носи данъчната оценка на недвижимост, която не е легитимна? Могат ли банките да отпускат ипотечни кредити за такива имоти?
Отговорите на тези въпроси са притеснителни. Да, всичко това е възможно. Причината за този хаос е, че всяка институция функционира отделно, без интегриран обмен на информация. Липсата на адекватен риск-мениджмънт при обработката на данни води до ситуации, в които законови дупки и корупционни практики остаят безнадзор.
Тази проблематика толкова доста обхваща различни институции, че решението може да бъде реализирано единствено чрез интеграция на данни от ключови регистри, включително кадастър, имотен регистър, актове на ДНСК, строителен контрол от страна на общините, подробни устройствени планове, местни данъци и такси, и др.
През 2022 г. нашият екип предложи сливане на Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и ГД ГРАО. За съжаление, реформата беше отхвърлена от партията ИТН и така интеграцията не стана факт. Тази мярка би оптимизирала обмена на данни между най-важните регистри, подразбиращи се за гладкото функциониране на системата.
През 2023 г. направихме нов опит чрез изменения на Закона за устройство на територията, които целят цифровизация на всички процеси, свързани с инвестиционното проектиране и устройственото планиране. За съжаление, отново се натъкнахме на липса на парламентарно мнозинство и опониращи аргументи, свързани с моментната политика и намеренията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Блокирането на реформи в сферата на кадастъра и строителството поставя под въпрос не само актуалността на правната система, но и желанието на институциите да оперират в полза на обществото. Дали това се дължи на ретроградност или просто на интерес да се експлоатират недостатъците в съществуващите практики?
За да се реши този проблем, е необходимо да се проведе широка обществена дискусия, в която да се вземат предвид мненията на експерти, архитекти, строители и представители на гражданското общество. Инвестиране в интегрирани информационни системи и обучение на персонал ще доведе до по-предсказуемо и прозрачно управление на имотите.
Следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, трябва да включват законодателни инициативи, които не само да адресират настоящите недостатъци, но и да предлагат ясни и работещи решения за доброто на бъдещите поколения. Време е системата да се трансформира, за да може законността на имотите да бъде не само пожелание, а реалност.
