Българските депутати и заплатите: Какво трябва да знаем?

В последно време дебатът относно заплатите на народните представители в България отново придоби актуалност с решението на депутатите от новоизбрания парламент да замразят заплатите си. Тази стъпка оставя вратичка за възможно по-високо възнаграждение в бъдеще, но поставя въпроси относно социалната отговорност и етика на политиците.

Членовете на парламента очевидно не намериха сили да намалят заплатите си, както направиха техните колеги в Унгария с 40%. Професор Михаил Константинов, математик и експерт, посочва, че средната заплата на българския депутат е около 10 500 евро, от които значителна част попада в категорията на „безотчетните“ средства. Тези средства се използват за поддръжка на законодателната работа, но не подлежат на данъчно облагане.

Тези „безотчетни“ суми достигат до 2 700 евро на месец, което е две трети от основната заплата на народния представител. Тези средства се отпускат от бюджета на Народното събрание и за тях не се плащат данъци и осигуровки, което е в контекста на традициите от времената на социализма, когато високопоставените служители раздаваха подобни суми.

За контекст, минималната заплата в България, след удръжките, възлиза на 474 евро, което представлява 22 пъти по-малко в сравнение с депутатската заплата. Сравнението с минималните пенсии сочи, че за същата сума можем да получим 30 пенсии накуп.

Според данни от НСИ, основната заплата на български депутат е 4 236 евро, което е 6,8 пъти повече от брутната минимална заплата, която е 620 евро. Съседна Румъния плаща на депутатите си 2 200 евро, което е почти два пъти по-малко от българските. В Челно, минималната заплата там е 795 евро, което е само 2,7 пъти по-ниско от заплатата на румънските депутати.

В Гърция, депутатите получават 5 135 евро, което е 2,7 пъти над минималната заплата от 920 евро. Източниците показват, че гръцките депутати получават допълнителни средства за транспорт, които варират между 700 и 900 евро, в зависимост от техните избирателни райони.

В Германия, заплатите на народните представители са 11 833 евро, но те също получават само 5 минимални работни заплати от 2 348 евро. Същото съотношение важи и за Чехия.

В Унгария, до неотдавна, депутатите получаваха суми, съответстващи на 6,6 пъти минималната работна заплата. С последните реформи там обаче сега се очаква депутатските заплати да се приведат на по-ниско ниво спрямо минималните работни заплати.

В допълнение, депутатите получават различни добавки. Членовете на парламентарни комисии получават 15% над основната си заплата, а заместник-председателите я получават с 25% повече. Председателят на Народното събрание има добавка от 55%, а неговите заместници – по 45%.

Георги Куртев, комуникационен експерт, изразява мнението, че в по-развити демокрации, като Великобритания, депутатите отчетливо разпределят разходите си. „Има съществени разлики между личните им разходи и задълженията им като народни представители“, отбелязва той.

Според Димитров от „Демократична България“, индивидуалната отчетност на депутатите за техните безотчетни разходи е от голямо значение и е необходимо да се прилаги прозрачност в целия сектор. Той предлага, че първата стъпка е да се проследи, че никой не може да получава заплата по-висока от тази на премиера.

Представителят на „Прогресивна България“ Стефан Белчев коментира, че споменатата сума от над 10 000 евро е преувеличена и подчертава нуждата от прозрачност в начина на отчитане на безотчетните разходи.

С оглед на всичко това, борба за повече прозрачност и отговорност в управлението е от основно значение за добруването на българското общество. Важно е да се запитаме: Как можем да осигурим по-справедливо разпределение на бюджетните средства и да повишим доверието на гражданите в демокрацията?