Дебатите за реформите в съдебната система достигнаха важен етап, след като на 17 октомври е крайният срок за утвърдяване на новия законен състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). На втория ден от обсъжданията по промените в съдебния закон депутатите приеха текстовете почти единодушно на второ четене. Голямото мнозинство от гласовете на парламентарните представители показва широк консенсус по основните въпроси, а протестите против закона бяха минимални с почти без гласове „против“ или „въздържали се“.

Една от ключовите промени, която беше гласувана, е, че изборът на професионалната квота във ВСС ще се осъществява по окръжни райони. Това решение получи одобрението на магистратската общност, като Димитър Петров от партия „Български възход“ (ПБ) подчерта важността на включването на повече магистрати в гласуването. Според Петров, с такъв подход се осигурява по-добра представителност и справедливост в процеса.

Янка Тянкова, председател на правната комисия от ПБ, сподели, че в началото е мислила, че гласуването по апелативни райони е по-добър вариант за безпристрастност. Впоследствие обаче, след консултации с представители на професионалната общност, тя променила мнението си. Според нея, активното участие на магистратите в процеса на гласуване ще доведе до по-справедливи и прозрачни избори.

Сред другите важни приети поправки е, че Пленумът на ВСС вече ще може да гласува за временно изпълняващи функции председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), за разлика от предходните правила, където това беше задължение на колегиите. Надежда Йорданова от „Демократична България“ (ДБ) коментира, че новият подход може да доведе до избор на временни ръководители без пряка институционална подкрепа от магистратите, избрани пряко от тях.

В същото време, обаче, не можеше да се пренебрегне факта, че изборите за професионалната квота все още ще търпят трудности, тъй като към момента не съществува надеждна електронна система за гласуване, което поставя под въпрос целия процес на избор.

Петър Петров от „Възраждане“ изрази опасения относно фиксирания срок – 17 октомври, и добави, че съществува риск той да бъде заобиколяван, особено като се има предвид, че парламентът не разполага със срок за окончателно утвърдителни действия. Той подчерта, че за назначаването на членове на ВСС и Инспектората е необходимо 160 гласа, което усложнява ситуацията.

Депутатът Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ се върна на въпроса за статута на следствието, поставяйки акцент на промените, които реално разширяват правомощията на главния прокурор. Той подчерта, че законодателството е прието без задълбочен дебат и постави въпроса: защо е необходимо да се предоставят повече права на главния прокурор във връзка с властите за разследване. Важна промяна е, че директорът на Националната следствена служба вече няма да бъде заместник-главен прокурор, което също предизвика дискусии.

Тези новини поставят основите на важни промени в съдебната система на България. Остава да видим как ще се реализират приетите изменения и как те ще повлияят на функционирането на съдебната власт.