Разтърсващата реч на Радой Ралин, произнесена през 1993 година на церемония за връчване на наградите на Националната „Ку-Ку Академия“, отеква и днес, с нова сила, в контекста на социалните неравенства, които преживяват българските пенсионери. Записът от първоначалното събитие, който напоследък стана вирусен в социалните мрежи, е напомняне за бунтарския дух и непримиримостта на поета към социалната несправедливост. Въпреки че Ралин напусна този свят през 2004 г., неговата критика на политическите реалности е все още актуална и резонира в съвременната българска действителност.

По време на това знаково събитие, „кукувците“ решават да наградят Радой Ралин за цялостното му творчество, което включва ярки сатирични произведения, наситени с критика към обществото и властите. Наградата, която се състояла от статуетка и нов мерцедес, предизвикала неподозирана реакция от страна на самия поет. Той категорично отказал да приеме наградата, посочвайки, че в България се е стигнало до незапомнено социално потискане на пенсионерите – „срамно отцеубийство“, както той го нарича. Вместо това, Ралин дарил мерцедеса на кардиологичния институт към Министерството на народното здраве, подчертавайки фокуса си върху нуждите на обществото.

Ето част от неговата запомняща се реч, която все още предизвиква силни емоции:

„Мен ме наградиха и от родния ми град Сливен с наградата за поезия „Добри Чинтулов“. Аз я отказах в знак на протест срещу нашите политици, които докараха своите бащи пенсионери до такова мизерно положение! Такова срамно отцеубийство не е съществувало в България от нейното основаване!“

Срещу нарастващата социална обидност, Ралин запита: „Какво значение имат наградите, когато народът страда?“. Със своите думи той постави акцент върху нарушаването на културните и социалните права на гражданите от политиците, които вместо да се грижат за системата, предпочитат да се събират единни, когато става дума за увеличаване на заплатите си.

„Аз отказах и наградата, и паричната сума към нея на сп. „Орфей“, защото, когато сред народа забогатяват случайни хора, срамота е да обедняват неслучайни хора“, подчерта той, призовавайки за социална отговорност.

Словото му завършва с остроумна епиграма, специално написана за повода:

„Българийо, къде я смяташ,
докога ще се мяташ,
като влечуго
от едно робство към друго!“

Радой Ралин остава един от най-значимите гласове на българската литература, концептуализирайки теми, които са актуални и днес. Той не само че критикува социалните неравенства, но и вдъхновява нови поколения да не забравят заветите на своите предшественици и да се стремят към по-добро бъдеще.

Едва ли можем да намерим съвременни творци и общественици, които да притежават същата неподправена искреност и смелост. Нека запазим спомена за Радой Ралин и неговата неоспорима роля в българската култура, която ни призовава да бъдем по-съзнателни и истински в справедливите си борби.